Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.11.2016 12:38 - СЕЗОНИТЕ НА ЧОВЕКА
Автор: tsvetanandreev Категория: Лайфстайл   
Прочетен: 3065 Коментари: 2 Гласове:
19

Последна промяна: 30.09.2017 15:02

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg


.

.

.

                                  СЕЗОНИТЕ НА ЧОВЕКА
.
.
.
Зима
.
   Зимата е най-проклинания и най-обичания сезон. От всички.
Няма човек, който само да я мрази и друг, който само да я обича.
Освен, може би, децата...
   Идва Зимата и зима цялата събирана топлина през другите сезони,
обрулва и последния жилав листец по дърветата.
   А дава само сняг и пързалки. Но не всеки път. Когато реши да е крайна
в жестокостта си, заковава времето в безснежие и тъга безначална се спуща под небето.
  От есента останали мъгли продължават да се разпореждат в осиротелите долини, дървета и храсти простенват в принудителен сън. Тъжно и безнадеждно...
   И само мисълта за неизбежността на вечния кръговрат остава будна.
Ще преживеем и този режим и пак ще дойдат Пролетта и Слънцето.
   Ала сега е още зима и тя трябва да се изживее. Въпреки всичките й
капризи...
.
.
Пролет
.
.
Най-много са песните, най-голяма е обичта, посветена на Пролетта.
Тоталната, уж познатата на всички ни пролет, а толкова лична
и единствена за всеки от нас.
   Не, тя не започва  с лудостта на кокичетата, отместен е само крайчеца
на тежкия  снежен юрган.
   Истинската пролет започва с осезаемия мирис на дървесната мъзга, с
шепота на раздвижващите се храсти и треви.
   Кафявото отстъпва неохотно, заляга ниско до още по-кафявата
земя. Потъва в нея примирено и в очакване на циганското лято.
Когато пак ще се сдобие със захвърления сега плащ. Така е било
винаги и кафявото чака с мъдрост.
   Слънцето, Слънцето е женихът на Пролетта и всички се съобразяват
с него. Дори и невъзпитаната зима отстъпва белите си покривала
подаде ли се ликът на Слънцето.
   С песни и химни идва Пролетта и всички й правим път. Хубава е дяволицата, семена ще хвърлим, да узреят във връшника на по-малкия
й Лятото - настъпващо я по петите.
   Благословени да са!...
     
.
.


Лято
.
.
   Това своенравно и безсрамно Лято.
   Безсилни сме пред неговите изкушения, търпеливи към похотливите
му ръце. Когато всеки път задъхано и невъздържано опарва несъвършените ни тела и ни съблича пред очите на съвършената природа.
   Уязвени сме, дълбоко сме уязвени след безцеремонното събличане,
виж ти, все пак се оставяме на ласките му. Мръсникът му ниедин...И
го обичаме.
  Ясно, безразлично е Лятото в познатата му делничност. Свикнали
сме с него, както с въздуха ежедневен - с какво може да ни изненада.
Нито дълбок и продължителен сняг и свиреп студ може да стовари,
нито може мястото си с  Есента да смени...
   Затова ни и наказва понякога за безгрижието ни. Вдига внезапно живака в термометрите, птички с разтворени човки падат в краката
ни, изсъхват скерните ни езици, погледите ни отскачат нагоре. За
молитва, за помощ.
   Тогава се сещаме за него. За така познатото - като въздуха - Лято.
Щем, не щем, заиграваме в жаравата му. Като нестинарки по принуждение. И все пак...обичаме го в безразличието си.
.
.
Есен
.
.
   Тя не може да не дойде. С унесен поглед и  с пълна престилка
плодове ще дойде Есента. Бавно и достолепно е нейното идване,
та не ще намерим веднага укорни думи за последващите тъжни и безлистни дни. Тя идва бавно и достолепно, като бременна невеста
и нозете й са попукани от лъкатушните пътища по капризните
месеци.
   Покой е нямала, с надежда е вървяла и затова престилката й
е пълна. Да има плодове за поданиците й, и за пчелите,
и за търтеите, когато навлезем в безхлебните селения на Зимата и
Пролетта.
   Благодарност и тъга едновременно ни носи тя в бавния си вървеж,
километрични паяжини дразнят клепачите ни, оплитат крачките,
ала посягаме към издутата й престилка.
  Трябва, трябва да преодолеем тъгата в погледа й, ако искаме пак
да се домогнем и до благодарността.
   Ако оцелеем през другите сезони...
.
...........................................................................................





Гласувай:
19


Вълнообразно


1. erato7 - Моите почитания към теб, земляко!
22.11.2016 19:03
Моите почитания към теб, земляко!
цитирай
2. tsvetanandreev - Благодаря ти! Направи си бело...
22.11.2016 20:00
Благодаря ти!
Направи си белолучна лютеница по ломски
и пий едно-две винцета...за мен и теб...
щото зимата зима, но и дава червено настроение от бъчвите на есента!!!
ЖИВА И ЗДРАВА БЪДИ ТИ И ТЕЗИ, КОИТО ТЕ ОБИЧАТ И КОИТО ТИ ОБИЧАШ!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: tsvetanandreev
Категория: Регионални
Прочетен: 2144128
Постинги: 1365
Коментари: 4966
Гласове: 25791
Спечели и ти от своя блог!
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031