Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.06.2015 19:19 - Предателството на Версай http://illuminatibg.blogspot.com.au
Автор: nikikm Категория: Политика   
Прочетен: 1783 Коментари: 0 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Предателството на Версай , юни 13, 2015  image    Английският парламентарист Артър Понсби заявява, че ,,от 1914 до 1918г. навярно са се изрекли повече преднамерени лъжи, отколкото по което и да било друго време в световната история". Той е трябвало изрично да упомене 1919г., както и Версайския мирен договор. Ще приемем, че той е сторил тъкмо така, макар и тайно.
 
   На 11 ноември 1918г. между Германия и нейните противници е сключено примирие, с което официално се слага край на Първата световна война. Същевременно на Германия се поставят такива условия за разоръжаване и отстъпление, че да се гарантира пълната капитулация и невъзможност за възобновяване на военните действия.

   През януари 1918г. в реч пред Конгреса американският президент Удроу Уилсън представя демократична програма от четиринайсет точки за траен мир. Уилсън призовава към премахване на тайната дипломация, абсолютна свобода на корабоплаването и търговията, всеобщо разоръжаване, прилагане правото на народите на самоопределение и създаването на обща организация на нациите за изглаждане на спорове и за гарантиране на мира. Уилсън обещава справедливо отношение и към победените: ,,Ако рано или късно предложим на Германия нещо друго освен справедливост, обикновена и безпристрастна справедливост, това би означавало да се отречем и опозорим..."

   Разбираемо е, че германците се вкопчват в думите на Уилсън и му възлагат всичките си надежди.

   Съгласно доктрината Уилсън войната не бива да завършва с акт на отмъщение и никоя държава или народ не бива да страда. Към този подход се придържа и Антантата и десет месеца по-късно се стига до примирието. С приемането нотата Уилсън от 5 ноември 1918г. всичките й общо 27 точки са одобрени изрично и безусловно като ,,мирни условия".

   В един по-късен момент се налага да се водят още преговори ,,за практическите подробности на прилагането на тези условия". Както самите съюзници след време потвърждават, сключен е предварителен договор. Лявото правителство в Берлин, дошло на власт с помощта на революция, не вижда повод за безпокойство.

   На 13 ноември управляващият Съвет на народните пълномощници в Берлин обнародва призив ,,До всички", в който се казва:
Правителството е свалено! Германският народ победи по целия фронт! Президентът на Съединените щати ни гарантира мир в духа на помирението и разбирателството, без анексии и компенсации... Вече (господства) правото...    Не бива да се оспорват добрите намерения на Удроу Уилсън, но последвалите решения във Версай показват повече от ясно колко ,,могъщ" е Уилсън в действителност и коя сила всъщност дърпа конците.

   След десет месеца Антантата показва истинското си лице и наяве излизат действителните й намерения. Всички идеалистични и хуманни намерения са зарязани най-безцеремонно. За Антантата мирната програма на Уилсън е изпълнила моралния си дълг, защото е обезвредила и извадила от строя германския военен фронт.

   Настъпва часът на разплатата, на истинските цели, заради които съюзниците воюват срещу Германия. И тъй като те много добре знаят, че противникът няма да се даде доброволно, затягат примката около шията му. Германия е подложена на гладна блокада - предимно по море от британските военноморски сили. Това позорно дело в разрив с човешките права засяга преди всичко цивилното население.

   На 3 март 1919г. британският военен министър уинстън Чърчил заявява пред долната камара:
Ние държим всички принудителни средства и сме готови незабавно да ги приложим. Ние продължаваме блокадата с цялата си настойчивост. Разполагаме със силни войскови подразделения, които веднага могат да се намесят. Германия е пред прага на гладна смърт. Служителите от военно министерство, които обикалят цяла Германия, първо докладват за бедственото положение, което германският народ трябва да понася, а после за голямата опасност от тотален разрив на целия му социален и държавен живот под натиска на глада и потисничеството. Настъпил ли е вече моментът да се преговаря?     Преговори без Германия
image
   На 18 януари 1919г. в Париж, два месеца след подписването на договора за примирие, представителите на 27-те страни победителки се събират във външното министерство за участие в Мирната конференция. Германия и нейните съюзници, както и Русия, в която бушува гражданска война, не са допуснати! Става ясно, че конференцията и резултатите от нея изпадат в пълно противоречие с обещанията на Уилсън. Всички важни решения се взимат от Великите сили при закрити врати. По-малките държави могат да участват на пленарните заседания и само да одобряват решенията. Изготвянето на договора става тайно и е изключително работа на Англия, Франция и САЩ.

   Германия остава изолирана и е поставена пред свършен факт: Версайкият мирен договор не е демократично, хуманно дело, а безмилостен, античовешки диктат. Той открито нарушава поетите договорености.

   Договорът, връчен на 7 май на германската делегация, надминава и най-песимистичните очаквания. Всички обещания, демократични идеи и изявления, които няколко месеца преди това е пропагандирал Уилсън, са напълно забравени.

   Разбираемо е, че Франция не се показва като страна с демократично и хуманно мислене. С оглед на собствената й сигурност много повече я устройва една слаба, разпокъсана Германия, лишена от големи територии на запад и на изток, натоварена с огромни репарации и разбира се, със смазан военен апарат.

   Сходно е виждането и на английския министър-председател Лойд Джордж. Той се стреми да отслаби Германия като конкурент в световната търговия и в колониалната политика. Въпреки всички резолюции срещу Германия, Джордж се изявява и като дипломат, защото многократно се застъпва за германските интереси. Той е наясно, че прекаленото натоварване на противника, в случая Германия, води в крайна сметка единствено до нови конфликти.

                                                                                                                         Часът на разплатата
image
   На 7 май 1919г. на германската делегация, пристигнала малко преди това в Париж, е предадена договора, съдържащ 440 члена.

   Френският министър-председател Жорж Клемансо (1841-1929) произнася кратко слово, в което подчертава суровата фраза ,,часът на разплатата". Германия е с вързани ръце, устни преговори не се допускат. В продължение на 14 дни германската делегация има възможност само да подава до конференцията забележки към текста на договора. Да хвърлим един поглед на най-важните клаузи, които са наложени на Германия:

  1. Няколко, месеца преди това Уилсън говори за разоръжаване. Резолюциите на Версайския договор целят унищожаване на отбранителната способност на Германия. За в бъдеще военноморският флот може да наброява само 15 000 души. Забранява се съществуването на военновъздушни сили, както и на всякакви тежки и съвременни модерни оръжия. Редовната войска на Германия може да наброява едва 100 000 души. По изричното желание на Франция цялата Рейнска област става демилитаризирана зона.
  2. Уилсън обещава свобода на мореплаването. Изглежда, това се отнася само за страните от Съглашението, и то за сметка на Германия, чиито водни пътища стават международна собственост. Берлин трябва неотменимо да предаде на врага военния и търговския си флот. От второ място в световната ранглиста на мореплаването Германия отива на тринайсето.
  3. Уилсън обещава премахване на ограниченията за търговията. Този принцип е превърнат в своята противоположност. Около Германия се изгражда стена от митнически ограничения, облага се с 26% износът й за страните от Антантата.
  4. В програмата на Уилсън не се предвиждат никакви териториални анексии, на първо място за него е правото на самоопределение на народите. В договора няма и помен от тези принципи. Териториалните условия на Версайският договор предвиждат връщането на Елзас и Лотарингия на Франция. Искането на Клемансо да се откъсне цялата територия по леви бряг на р. Рейн е отхвърлено от Уилсън и Джордж. Анексирането в полза на Франция прогонва 150 000 германски граждани. Полша получава от Германия земи, които по-големина се равняват на територията на Белгия: Познан, Западна Прусия, части от Източна Прусия, Бранденбург и Долна Силезия. В Полша живее население, 40% от което не са поляци и което е прогонено по френски тертип. Основаният в Германия през Средновековието град Данциг, столица на Западна Прусия, в който не са живели повее от 3% поляци, е откъснат от Германския райх и обявен за ,,свободен град". В Данциг започват да действат законите на полската митническа администрация. В Горна Силезия се провежда референдум повече от 60% от населението е за присъединяването към Райха. Въпреки това областта е разделена в съотношение според гласовете и е разрушено икономическото й единство. На Полша се пада основният дял от подземните й богатства - над 90% от въглищните находища, а за Германия остава по-голямата част от жителите й. Хлучин и Судетската област, голяма почти колкото Белгия, са предадени на Чехословакия. Извършва се екс-германско население под формата на ,,поземлена реформа". В същото време Антантата категорично отхвърля идеята за ,,аншлус" между Германия и немската част от бившата Австро-Унгария. Германия загубва общо почти една седма от територията си и една десета от населението. Загубата е особено тежка, защото това са богати индустриални територии, които носят 75% от рудодобива и 28% от въгледобива на Германия, както и основни селскостопански области.
  5. В програмата си Уилсън говори за безплатно, справедливо и безпристрастно разрешаване на всички колониални спорове, основано на строгото спазване на закона. Но последиците са други - разделяне на немските мандатни територии. Простодушно се изтъква, че Германия не била в състояние да управлява колониите. Германците били ,,неспособни" и ,,недостойни" да се справят с местното население. Трябва да отбележим, че става дума за територии, придобити от Германия по сравнително мирен начин. Това е удар в лицето, като се има предвид, че само няколко години преди разглежданите тук събития Англия изгражда първите концентрационни лагери в историята по време на южноафриканската война срещу бурите. Местното население в много от колониите иска удължаване на германския мандат именно защото държавите победителки въвеждат по-суров режим на управление. Ето три примера: 1) През февруари 1916г. немските колониални войски в Камерун капитулират след упорита битка с десетократно по-многобройната войска на противника и преминават на испанска територия, последвани от 60 000 души местно население, което доброволно отива в изгнание. 2) През 1920г. вождовете на 117 камерунски племена подават заявление, в което молят да се запази пребиваването на Германския райх. 3) В Того англичаните провеждат референдум сред населението, което трябва да отсъди за английска или германска протекция. Резултатите от референдума показват значително прогерманско мнозинство. Впоследствие британците депортират всички вождове на племена, гласували в полза на Германия.
  6. Противно на обещанията на Уилсън, че няма да се прибягва до наказателни компенсации, Версайският договор налага на Германия непоносими репарации. Победената страна трябва също така да предостави на победителите цялата си собственост в чужбина, както и кораби, самолети, машини, строителни материали, фабрично оборудване, въглища, химически продукти, коне, говеда и много други. Само Франция иска 218 милиарда златни франка. Към това се прибавят и исканията за материални обезщетения. Например Германия трябва да преотстъпи на Франция всички въгледобивни мини в басейна на Саар. Франция си запазва правото единствена да експлоатира неограничено находищата в този район. Освен това Германия трябва да проведе държавното управление на Саарската област за петнадесет години на Обществото на народите, а да гарантира на Париж правото на използване на мините. След изтичането на периода, в случай на връщане статута на Саарската област, Германия се задължава да откупи от Франция мините по стойността им в злато. Дотогава тамошното население няма право да участва в избори, провеждани от германската държава. Областта се зачислява към френското митническо пространство. Върхът на всичко е, че за период от десет години Германия се задължава да доставя на Франция и Белгия по петнайсет милиона тона въглища годишно.
  7. В тази връзка всеки може сам да си отговори кой ще поеме вината. В чл. 231 от Версайския договор победителите констатират, че единствено Германия е виновна за войната и това им е оправдание да я натоварят с непосилните задължения, изредени по-горе.
   Този параграф цели на първо място да определени юридическата отговорност на Германия. За победената държава обаче той е насилствено вменяване на вина и тегне като морална присъда и унижение, които предизвикват разочарование и омраза у много германци.      Филип Сноусън, по-късно член на английския парламент, казва по този повод: Договорът би трябвало да удовлетворява военни бригади, империалисти и милитаристи. Той нанася смъртен удар на надеждите, че със завършването на войната ще настъпи мир. Това не е мирен договор, а обявява не на обявяване на нова война. Той е предателство спрямо демокрацията и загиналите във войната. Договорът показва истинските цели на съюзниците.    Британският министър-председател Дейвид Лойд Джордж отбелязва по-късно в същия дух:
Имаме писмен документ, който ни гарантира войната след двайсет години. Когато поставяте на един народ (Германия) условия, които е невъзможно да изпълни, вие го принуждавате или да наруши договора, или да води война. Или ще изменим договора и ще го направим поносим за германския народ, или когато новото поколение порасне, ще опита отново.     Никакъв избор...
image
   Версайският мирен договор става повод за масови протести в Германия. Държавният канцлер Фридрих Еберт (1919-1925) говори за ,,насилие без мярка и граници", причинено на германския народ.

   Министър-председател Филип Шайдеман го нарича ,,затвор, в който шейсет милиона германци трябва да гният като затворници".

   Тъй като победителите не уважават възраженията и контрапредложенията на германската страна, правителството на Шайдеман е принудено да се оттегли. После Антантата изправя Германия пред ултиматум. Тя трябва да подпише договора, в противен случай отново ще загърмят оръдията. Германският Райх няма друг избор - военната преднина на противника прави стратегическото положение на страната безнадеждно. От друга страна, вътрешнополитическото положение е изключително драматично в резултат на принудителните действия (морската блокада). Германският пълномощен министър Хари Граф Кеслер говори за 700 000 деца, жени и старци, които умират от гладна смърт в резултат на икономическата блокада, продължила и след капитулацията.

   Това сведение се припокрива с доклад на Имперската канцелария:
В Имперската канцелария на вътрешните работи беше изчислено, че жертвите на блокадата през 1917г. възлизат на 260 000, а през 1918г. на 294 000 и общо от 1915г. до 1918г. са 763 000. Смъртността сред германското население се е повишила от 9,5% (1915) на 37% през 1918г. При децата от шест до петнайсет годишна възраст смъртните случаи са се увеличили с 55%.      Антантата е наясно с вътрешнополитическата безизходица и е готова на всичко: по границите на Райха чакат хиляди самолети (по думите на тогавашния британски военен министър Чърчил), чиито пилоти имат поръчение да разрушат градовете на Германия и ,,да задушат населението с изключително опасни отровни газове".

   Положението на Германия изглежда безнадеждно. Новото правителство взема решение да подпише договора. За този унизителен за Германия акт победителите неслучайни избират същата императорска зала в двореца Версай, където четиридесет и девет години преди това е създадена Германската империя (Вторият райх).

   Версайският договор налага непосилно бреме на Ваймарската република. Невъзможни за изпълнение са не само репарациите, наложени на Германия, но така също и обезщетенията, които страните от Антантата изискват.

   Волфганг Егерт пише:
Заветната цел на Версай е да омаломощи Германия и едновременно с това - от гледна точка на лицата, които стоят над държавата - да прокара възпламеняващия фитил за фашизма... Американските банкери от Уолстрийт, без чиято финансова помощ Антантата щеше да е унищожена още през 1916г., седят заедно с всички останали на масата във Версай при затворени врати, когато ,,сметката" за войната е поднесена. Те назначават постоянна комисия, която да изчислява точната сума на германските репарации и да определя условията на плащане. Те, пред които европейските държави са затънали безнадеждно в дългове, диктуват същинския мирен договор. В своите ,,Военни мемоари" британският министър-председател Дейвид Лойд Джордж описва ситуацията много образно, по един незабравим начин: ,,Международното банкерство диктуваше споразумението за репарациите. Собствениците на нашите национални банки отстраниха дипломати, политици, юристи и журналисти и раздаваха заповеди като абсолютни монарси, които знаят, че срещу жестоките им декрети няма да има възражения." image    Последиците: хронична инфлация

   Както вече споменахме, Франция отстоява особено твърда линия. Причините се крият в следното: от една страна, Франция се страхува от възможното надигане на ,,заклетия враг", който за всички времена трябва да остане второстепенна сила във военно и икономическо отношение. От друга страна, тя все още помни войната от 1870/71г.

   За да може Германия изобщо да изпълни фантастичните материални и финансови претенции, има две условия: процъфтяваща икономика с годишен бюджетен излишък и добре функциониращи търговски отношения в страната и чужбина. И двете условия не могат да бъдат изпълнени, което тласка Германия към все по-голямо задлъжняване, не без заслугата и на кредиторите. Така например през 1921г. Англия облага всички експортни стоки от Германия с 26% налог. Освен това отказва да внася германски стоки в големи количества.

   По отношение на всички репарационни изисквания към Германия изобщо не се взема предвид, че съсипаната страна няма никакви реални шансове да реализира финансови резултати за покриване на вноските, да не говорим, че Антантата нарочно спъва германския експорт.

   Не е трудно да се предвидят последиците. Бюджетният дефицит всяка година се увеличава и бездруго непосилният външен дълг расте главоломно. Германия бавно, но сигурно се приближава към ,,галопираща" инфлация.

   Ето как точно изглеждат нещата: през декември 1914г. една златна марка е равна на десет райхсмарки, а на 31.10.1922г. - на хиляда райхсмарки. Положението става драматично през 1923г. От юли до ноември равностойността на една златна марка само за четири месеца достига от 100 000 до 1 милиард книжни райхсмарки. Накрая хартията, върху която печатат банкнотите, струва повече от упоменатата върху тях сума.

   За кулминация на оскърблението спрямо германския народ е една военна реакция. На 11 януари 1923г. Франция и Белгия нахлуват в Германия и с шейсет хилядна войска окупират Рурската област. Наред с демонстрацията на сила военната операция е и акт на унижение. Но целта на французите да си осигурят ,,изгодни конфискации" се проваля. Окупаторите се домогват до фабрики, мини и находища, които дават парите за изплащане на репарациите. Областта е малка, но в нея живеят 10% от населението, произвеждат се около 80% от въглищата, желязото и стоманата на Германия и се реализират 70% от товарния транспорт.

   С ,,тържествен протест пред целия свят" Германският райх дава израз на възмущението си. Германските работници в Рурска област свикват обща стачка и оказват пасива съпротива, подкрепена от правителството. Макар че като цяло френската окупация в област Рур се оказва провал, тя допринася още повече за разклащането на Германия. Бездействието на силната регионална икономическа сила води до катастрофална безработица и икономическото положение става съвсем критично.

Продължение по-темата: ТУК



Гласувай:
0


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: nikikm
Категория: Политика
Прочетен: 19698215
Постинги: 44649
Коментари: 6160
Гласове: 7174
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031