Паметниците се издигат, за да се запази някакъв спомен. 

Където и да отиде човек по света, навсякъде има паметници на герои. За англичаните герои са онези, които са ръководили колониалните войски и са завладявали света. Царе, патриарси, ханове и разни там началници имат паметници. Учени глави също имат паметници. Масови убийци също имат паметници. Например в Ташкент има паметник на Тимур, в Москва има мавзолей на Ленин. Тях ги почитат и благославят. Колкото повече народ си избил, толкова по-голяма вероятност има да ти изградят паметник. Защо тогава да няма паметник и на Мирчо Спасов и Фердинанд Козовски? Или на Хитлер направо? Баси, толкова е сбъркан този свят.



Така е, няма паметник на избитите от Тимур стотици хиляди души в градовете Исфахан, Багдад, Дамаск и други, но има паметник на Тимур и той се смята за герой от узбеките.


Питам се защо трябва да помним и уважим имената на жертвите, а да не си спомняме имената на убийците. Онези, които са описани на камъка на паметника в градинката пред НДК в София, са имали своите физически убийци. Защо да не се направи пирамида на насилниците, като най-отгоре се сложи Сталин, след това Жоро Тарабата, Коларов, Трайчо Костов и други български сатрапи, като след това се мине през измислените съдии от т.н. "Народен съд" и се стигне до физическите убийци като Мирчо Спасов, Фердинанд Козовски и други сатрапи. Чудя се техните деца и внуци как живеят с тази карма. Ама това е животът. Нали знаете онова, което е написал Юлиус Фучик за заплахата от фашизма - "Хора, бдете". Но това послание идеално се вписва и във връзка с репресиите на шайката шумкари и престъпници, дошли на власт, в нарушение на всички писани и съществуващи закони. То и преди 9-ти септември 1944г. е имало военни преврати, но никога насилието от българи над българи не е било толкова ескалирало и драстично. 


Интересно ми е също така, да чуя мнението на наследниците на тези убийци - техните деца и внуци, как изглежда извършеното от дедите им дело. За да знаем дали онова гадното нещо, тази отвратителна човеконенависническа черта, дали се предава по наследство. 


П.С. В историята има поучителен пример, как една държава се е "оправила", след като физически е премахнала крайните елементи на комунистическата или социалистическата партия. Този пример е Чили. Това е държавата с най-малко социални проблеми в Латинска Америка. Държава на икономически и социален просперитет. Не мога да си спомня да има пример с обратен знак. Властта да се вземе от комунистите, те да изтрепят всичко което им пречи да управляват добре и следствие на това държавата да е цъфнала и вързала. Не одобрявам насилието и в двата варианта, но ако трябва да избирате между тях, кого бихте избрали? Да живеете в Чили или в Северна Корея? Изводите си ги правете сами.

Георги Димитров е бил изтъкнат професионалист пианист с отлична алкохолна подготовка и сериозни успехи с чашката. Първата му регистрация в полицията е за пиянско сбиване, изгонен е от църква, тъй като се закачал с младите жени и говорел глупости, уволнен е от печатницата, тъй като не успял да изтрезнее и не се явил на работа, организирал нелегален внос на алкохол в затвора на Гестапо и впечатлил германците с алкохолната си подготовка и освен това е единствения комунист осмелил се да влезе в кабинета на Сталин в Кремъл пиян-залян и подпиран от Вълко Червенков. Дори Клемент Готвалд въпреки постиженията му в алкохолната подготовка не си е позволил да се яви толкова пиян при Сталин. За тези си постижения Георги Димитров е получил престижните прякори Жоро Тарабата и Жоро Мастиката и е признат от руснаците за "Горький пропойца". Васил Коларов често е бил негов събутилник и също има сериозни проблеми с черния дроб и сърцето в края на живота си. И двамата заслужават паметници с бутилка в ръка.