Чл. 6. България се издига в автономно, поданно княжество, с християнско правителство и народна милиция.
.......................................................................................................................

Пространството на българското княжество е определено в общи черти върху тук приложената карта, която ще трябва да служи за основа на окончателното разграничение. 


                 Карта-Анекс към договора от Сан-Стефано

- Като се отделя от новата граница на сръбското княжество, граничната линия ще следва западната граница на Вранянската каза до планинската верига Карадаг. Като завива на запад, линията ще следва западните граници на Кумановската, Кочанската и Тетовската каза до планината Кораб; оттам - по реката Велещица до вливането и в Черни Дрин. 
- Като отива на юг по Дрин и след това по западната граница на Охридската каза към пла­нината Лина, границата ще следва западните граници на казите Корча и Старово до планината Грамос.
- След това през Костурското езеро граничната линия ще стигне до реката Мъгленица и след като следва нейното течение и мине южно от Яница (Енидже Вардар), ще се отправи през устието на Вардар и през Галико към селата Парга и Сарайкьой; 
- оттам - през средата на езерото Бешикгьол към устията на Струма и Места и по морския бряг до Буругьол; (Порто Лаго - б.а.) 
- по-нататък, вземайки североизточно направление към планината Чалтепе, през Родопската планинска верига до планината Крушово, през черните Балкани (Карабалкан), през планините Ешеккулачи, Чепелион, Кара­колас и Ишиклар до реката Арда. 
- Оттам граничната линия ще бъде трасирана по направление на гр. Чирмен и като остава на юг гр. Одрин, през селата Сюгюлю, Карахамза, Арнаутчени, Акарджи и Енидже до реката Теке Дереси. Като следва течението на Теке Дереси и на Чорлу Дереси до Люлебургаз и оттам през реката Суджакдере до селото Сергюен, граничната линия ще отиде през височините направо към Хаким Табияси, гдето ще достигне Черно море.
- Тя ще остави морския бряг при Манкалия (Мангалия - б.а.) и следвайки южните граници на Тулчанския санджак, ще достигне Дунава над Расово.

Чл. 7. Българският княз ще бъде свободно избран от населението и по­твърден от Високата порта със съгласието на силите. Никой член от цару­ващите династии във великите европейски сили не може да бъде избран за български княз.
...........................................................................................................................

Едно събрание на първенците (нотабилите) на България, свикано във Филипопол (Пловдив) или Търново, ще изработи преди избирането на княза под надзора на един руски императорски комисар и в присъствието на един турски комисар организацията на бъдещото управление според правилата, установени през 1830 г. след Одринския мир в Дунавските княжества.

В места, където българите са смесени с турци, гърци, власи (куцовласи) и други, ще се държи справедлива сметка за правата и интересите на тези населения в изборите и при изработване на органическия правилник.

Въвеждането на новото управление в България и надзорът за неговото упражнение ще бъдат поверени за две години на един руски императорски комисар. След изтичането на първата година от въвеждането на новото управление и ако по тоя въпрос се постигне съгласие между Русия и Високата порта и европейските кабинети, те ще могат да прибавят към руския императорски комисар и специални делегати.


                    Руски офицери в Сан-Стефано

Чл. 8. Турска войска не ще има вече в България и всички стари укрепления ще бъдат съборени за сметка на местното правителство.

Високата порта ще има правото да разполага по своя воля с военния материал и други предмети, принадлежащи на отоманското правителство и които биха останали в крепостите на Дунава, вече изпразнени по силата на примирието от 19/31 януари, както и с тия, които биха се намерили в Шуменската и Варненската крепост.

До пълното създаване на местна милиция, достатъчна да поддържа реда, сигурността и спокойствието и чийто брой ще бъде определен по-късно с едно съглашение между отоманското правителство и руския императорски кабинет, руски войски ще заемат страната и ще подпомагат комисаря в случай на нужда.

Тази окупация ще бъде ограничена също за един срок приблизително от две години.

Ефективът на руския окупационен корпус, съставен от шест пехотни дивизии и две кавалерийски, който ще остане в България след изпразването на Турция от императорската армия, не ще надминава петдесет хиляди души. Той ще бъде издържан за сметка на окупираната страна. Руските окупационни войски в България ще запазят своите съобщителни връзки с Русия не само през Румъния, но също през пристанищата на Черно море - Варна и Бургас, където те ще могат да организират, докато трае срокът на окупацията, необходимите депозити.

Чл. 9. Размерът на годишния данък, който България ще плаща на сюзеренния двор, като го внася в банката, която Високата порта ще посочи по-­късно, ще бъде определен по съгласие между Русия, отоманското правителство и другите кабинети в края на първата година от дейността на новата организация.

Този данък ще бъде установен върху средния приход от цялата територия, която ще съставлява княжеството.

България ще замести императорското отоманско правителство в неговите тежести и задължения към железопътната компания Русе-Варна след съглашение между Високата порта, правителството на княжеството и управлението на тази компания. Уреждането на другите железни пътища, които минават през княжеството, ще стане също по съглашение между Високата порта, установеното в България правителство и управлението на заинтересованите компании.

Чл. 10. Високата порта ще има право да си служи с българските пътища за превоз през определени пътища на своите войски, муниции, хранителни припаси в областите, разположени зад княжеството, и обратно.

За да се избягнат мъчнотиите и недоразуменията в упражнението на това право, като се гарантират военните нужди на Високата порта, един специален правилник ще определи условията за това в срок от три месеца след ратифицирането на настоящия акт по едно съглашение между Високата порта и управлението на България.

Разбира се, че това право ще се простира само до редовните турски войски и че нередовните, башибозуците и черкезите, ще бъдат изцяло изключени от него.

Високата порта си запазва също правото да прекарва през княжеството своята поща и да поддържа там една телеграфна линия. Тези два въпроса ще бъдат също уредени по горепосочените начини и време.

Чл. 11. Собствениците мюсюлмани или други, които биха установили своето лично местожителство вън от княжеството, ще могат да запазят своите недвижими имоти в него, като ги дават под наем или управляват чрез други лица.

Турско-български комисии ще заседават в главните населени центрове под надзора на руски комисари, за да се разрешат суверенно в срок от две години всички въпроси относно установяването на недвижимите собствености, в които мюсюлмански или други интереси биха били ангажирани.

 Подобни комисии ще бъдат натоварени да уредят в течение на две години всички въпроси относно начина на отчуждаването, експлоатацията и използуването за сметка на Високата порта имотите на държавата и на благотворителните фондации (вакъфи).

След изтичането на поменатия по-горе двегодишен срок всички имоти, които не са били потърсени, ще бъдат продадени на публичен търг и сумата, която ще бъде събрана от тях, ще бъде употребена за поддържане вдовиците и сираците, както мохамедани, така и християни, жертви на последните събития.

Чл. 12.  Всички крепости на Дунава ще бъдат съборени.

За в бъдеще не ще има никакви крепости по бреговете на тая река, нито военни кораби във водите на княжествата Румъния, Сърбия и България с изключение на упот­ребяваните стационери и леки кораби, предназначени за нуждите на речната полиция и митническата служба.

 Правата, задълженията и прерогативите на международната комисия на Долния Дунав си остават непокътнати.

............................................................................................................................
 

Чл. 19.  Военните обезщетения и загуби, причинени на Русия, които Н. В. руският император рекламира и които Високата порта се задължава да му заплати, се състоят от:

               а) 900 милиона рубли военни разходи (поддържане на войската, доставка на материали, военни поръчки),

                в) 400 милиона рубли загуби, нанесени на южните брегове на страната, на износната търговия, на индустрията и на железните пътища;

                с) 100 милиона рубли вреди, причинени в Кавказ вследствие нашествието;

                d) 10 милиона рубли вреди и загуби на руските поданици и институти в Турция.

                Всичко: 1410 милиона рубли.

                Като взема в съображение финансовите мъчнотии на Турция и в съгласие с желанието на Н. В. султана, руският император се съгласява да замени плащането на най-голямата част от изброените суми в предшествуващия параг­раф със следните териториални отстъпки:

а) Тулчанския санджак, т.е. окръзите (кази):
- Килийска, Сулинска, Махму­дийска, Исакчанска, Тулчанска, Мачинска, Бабадажка, Хърсовска, Кюстен­джанска и Меджидийска,
- както и островите на Делтата и Змийския остров. 
Не желаейки да си присъедини тая територия и островите на делтата, Русия си запазва правото да ги размени срещу частта от Бесарабия, откъсната по Парижкия договор от 1856 г. и ограничена на юг от талвега на Килийския ръкав и устието на Стари Стамбул. Въпросът за разделната водна линия и за риболовството ще бъде уреден от една руско-румънска комисия в течение на една година след ратифициране на мирния договор.

в) Ардахан, Карс, Батум, Баязид и територията до Зоганлуг (следва опи­сание на границата).

с) Териториите, упоменати в параграфи а и в, се отстъпват на Русия като равностойност за сумата 1 100 милиона рубли. Колкото се отнася до остатъка от обезщетението без десетте милиона рубли, дължими на руските интереси и институции в Турция, или 300 милиона рубли, начинът за изплащането на тази сума и гаранцията, която ще се даде за нея, ще бъдат уредени по съгласие между руското императорско правителство и това на Н. С. султана.

                  Сан Стефано, 19 февруари (3 март) 1878 г.

 (п) Граф Н. Игнатиев   (п) Нелидов

 (п) Сафвет   (п) Саадулах

Ратификациите на този договор бяха разменени в Санкт Петерсбург през м. март 1878 г.

Анализи и коментари :

1)  Договора е прелимиарен (предварителен), тоест подлежи на ревизия, която е извършена чрез Берлинския договор
Видно от горната карта, 3 големи български области, остават отвън даже и на Сан-Стефанска България:

2) От член 19 се вижда, че Българска Северна Добруджа (Тулчански санджак) се дава на Русия + малко земя в Кавказ, срещу 1 милиард и 100 милиона рубли, които Турция дължи на Русия по силата на същия този член 19. След това Русия отстъпва Северна Добруджа на Румъния, срещу Бесарабия, която и е била отнета в резултат на Кримската война през 1856 година. Така Русия си връща излаза на река Дунав. От бившата турска територия Тулчански санджак, Русия си запазва само най-северния ръкав на Дунав и Змийския остров.


     В зелено са териториите от Северна Добруджа, 
     които Русия запазва за себе си

3) От горната карта се вижда, че в Турция остава долината на Долна Марица и Арда, населени предимно с българи

4) От същата карта се вижда, че и долината на Българска Морава, Нишава и Тимок остават в Сърбия.

5) За малка компенсация, в Сан-Стефанска България са включени и не-български области. 
- Района на Корча и района северно от Дебър, населени с албанци и власи
- районите на Лагадина, Орфано, Кавала и други, населени предимно с гърци

6) От член 6 се вижда, че на бъдещата държава се налага Монархическа форма на Управление - "Княжество"