Долния пост не се препоръчва за деца под 18 години, и за хора със слаби нерви!

На днешния ден - 26 Април, през 1986 г., Юдо-Комунистическата власт в Москва, извърши най-голямото престъпление срещу Човечеството. Беше взривен един от реакторите на АЕЦ - Чернобил. Обема на изхвърлените в атмосферата радио-активни частици бе 400 пъти по-голям, спрямо резултата от ядрения взрив над Хирошима!  Дотогава именно Хирошима държеше първенството в тази черна статистика.

И до сега има най-различни версии за причината. Но по заповед от Москва, се е извършвал някакъв "експеримент", при който са изключени и 7-те защитни системи !!!  Уж искали да проверят, колко енергия можели да получат от инерцията, на спрелия вече ротор !

Чернобилската катастрофа бе много важна част от плана на Юдо-Хазарите за ликвидиране на СССР. Тя окончателно подрони вярата на стотици милиони съветски граждани в социализма, и бе психологическата основа за бъдещото разчленяване на огромната страна.

Освен това тя бе точно в центъра, където се събират границите на 3-те най-големи държави, със славянско християнско население - Русия, Украйна, Беларус. Този факт, не се коментира от нито една световна или българска медия. Защо - няма да обяснявам, за да не обидя вашата интелигентност.

Какво си спомням от Чернобилския взрив ... Няколко дена преди това, Ракетната бригада в Марино поле, където служех, потегли с 2 влакови композиции за бойни стрелби на държавния полигон на СССР. Той се намира в района на Капустий Яр, там където се събират границите на Казахстан и Волгоградски и Астрахански район на Русия. Сега това не е никаква тайна. Предишния път когато пътувахме за полигона, влака ни мина през Виница, Днепропетровск и Донбас, а сега ... Сега ни прекараха по брега на Черно и Азовско море. Никой не знаеше защо. По едно време композицията спря, на някакво малко украинско селце. На стотина метра видяхме вагон-магазин. Да ... в тези селца нямаше постоянни магазини. Вагоните-магазини спираха по ред на селските гари за по 2 дена, по някакъв график. Аз слязох и отидох до този "магазин". И там възрастните жени, които чакаха отпред, ми казаха че е гръмнал Чернобил. Това е първия ми спомен.

След около 20 дена, ни върнаха по същия път в България. Помня като влязох в Поделението, пред щаба чакаше зам-командира, който бе оставен за командир в наше отсъствие. Той ме посрещна и каза:
"Знаеш ли, според мен радиацията е стигнала и до тук"
"По какво съдиш ?"
"Ами като хапна череша, вкуса и е като на метално топче"

Семейството на жена ми, имаше оставена за лично ползване, тяхната бивша черешова градина край село Сушица до Карлово. Цял декар ! Всяка година по-това време си взимах отпуската, за да я бера. На другия ден палнах колата ( скромен Москвич осмак ) и закарах домочадието на градината. Огромните 40-годишни дървета, ( както всеки път по това време ), бяха окичени с плод. Откъснах една черешка и я поставих в устата си, без да я гълтам. Но вкуса не бе на череша, а на студено метално топче. Изплюх я.
"Тази година няма да берем череши и няма да правим компоти" - казах аз. Никой не се обади да протестира.

Не така постъпили обаче роднините на жена ми, от друго карловско село - Иганово. Полели те марулите си, от рекичката която идва от Балкана. И марулите станали бели ! Въпреко това взели че ги изяли !!! Откъде да знаят какво е станало в Чернобил, преди дни. После на дъщеря им, извадили щитовидната жлеза ...





КАРТИТЕ ...






ЖИВОТНИТЕ ...








ДЕЦАТА ...