Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.06.2022 09:26 - Света София , премъдрост Божия
Автор: virtu Категория: Тя и той   
Прочетен: 1645 Коментари: 0 Гласове:
5


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Софийската катедрала "Св. София"

София – столицата на България, е град с многовековна история, познат с различни имена през вековете: Сердика, Средец, Триадица, София. С последното име е известен едва от средата на ХІV в. и то му било дадено от тогавашния катедрален храм "Св. София".

Самият храм възниква насред източния езически некропол на Сердика като гробищна църква. Преди това на неговото място последователно е имало няколко по-малки гробищни църквици, първата от които е от началото на ІV век. Предполага се, че още след архитектурното й преустройство по време на управлението на император Юстиниан тя е посветена на Божията Премъдрост, т. е. името й е Света София. Това било пряко влияние отвеличествения столичен катедрален храм "Св. София" в Константинопол(днес Истанбул, а наричан от българите Цариград), който бил посветен от Цариградската вселенска патриаршия на Божията Премъдрост.

Богословите свързат Божията Премъдрост с Второто лице на Света Троица – Бог-Слово. Тази идеологема има връзка с Боговъплъщението, чийто начален момент точно е фиксиран в новозаветната книжнина с благовестието на св. архангел Гавриил. Православната църква отбелязва този ден като Свето Благовещение и го празнува на 25 март. В такъв смисъл единственото молитвено и богослужебно честване на Божията Премъдрост е на 25 март.

През 809 г. хан Крум завладява Сердика и я включва в границите на българската държава. По времето на княз Борис църквата "Св. София" е възобновена и става градска съборна църква, а през Втората българска държава тя е митрополитски храм, щедро обдарен от севастократор Калоян.

След завладяването на София от турците "Св. София" е полуразрушена и неподдържана, затова поробителят я обръща в джамия. През 1443 г. в поробените български земи навлиза обединената християнска армия под предводителството на Владислав ІІІ Ягело (Варненчик) и Янош Хуняди. В София кръстоносците премахнали турската власт и поставили за управител на града местния митрополит. Макар и за кратко време "Св. София" отново станала действащ православен храм. Едва през първата половина на ХVІ в. потурченият хърватин Сиявуш паша отново я преустройва в джамия и така векове наред.

imageПрез 1818 и 1858 г. силни земетръси сериозно повреждат масивната постройка. При второто земетресение пада минарето и убива няколко мюсюлмани, затова я изоставили. След Освобождението софиянци използват старинния храм за склад на газта, с която се палели уличните лампи; а след събарянето на часовниковата кула (3 януари 1882 г.) върху църковния покрив слагат вишка за противопожарни наблюдения. След полагането на основния камък за строителството на храм-паметника "Св. Александър Невски" имало недостиг на строителни материали. Тогава един "умен столичен съветник" предложил храмът "Св. София" да бъде съборен и тухлите му да бъдат използвани за новата църква...

imageСлед дългогодишни археологически проучвания, ремонти и реконструкции едва през 1930 г. старинният храм "Св. София" отново отворил дверите си за богомолци. На 21 септември същата година било извършено освещаването на храма от тогавашния Софийски митрополит Стефанв съслужение с митрополитите Макарий Неврокопски и Паисий Врачански, епископите Варлаам Левкийски и Свето-Лубенски Серафим, архимандритите Софроний и Антим и многобройното столично духовенство. Присъствали цар Борис ІІІ, княз Кирил и княгиня Евдокия, министър-председателят Андрей Ляпчев и някои министри, председателят на Народното събрание Н. Найденов, столичният кмет Владимир Вазов и още много висши чиновници, както и хиляди столичани. Благодарение на начетения и прозорлив столичен митрополит храмовия празник започнали да честват на Благовещение Богородично – тогава на 7 април по нов стил (по този стил нашата църква служи от 13 април 1916 г. до 25 декември 1968 г., след което премина към т. нар. новоюлиански календар и Благовещение се върна отново на 25 март). В една покана на църковното настоятелство на храма от 1935 г. четем следното:

"На 7-й април – св. Благовещение, в неделя е храмовия празник на старинната столична църква "Св. София" – Божия Премъдрост, която на този ден, най-реално се е проявила с въплощението на второто лице на св. единосъщна и неразделна Троица – Бога-Слово, за спасението на света..."

imageПосле пък дойде "демокрацията", която чрез провокиран разкол съсипа Българската православна църква. По време на мандата на столичния кмет Александър Янчулев (21 октомври 1991 – 16 ноември 1995 г.) за Ден на София беше обявен не 25 март, както трябваше да бъде, а 17 септември. Тогава по църковен календар е прославата на светите мъченици Вяра, Надежда и Любов и майка им София. След раждането на третата дъщеря майката овдовяла и сама отгледала трите си деца, като ги възпитала в непоколебим християнски дух. Но тогава християните били гонени, унижавани и избивани. Римският император Адриан научил за тяхното примерно поведение и наредил да ги доведат в двореца. Предложил им охолен живот и всякакви благини, но при условие че се откажат от вярата си. Всички отказали и започнали мъченията на дъщерите. Първа пострадала дванадесетгодишната Вяра, която изтърпяла всички мъчения и накрая била посечена с меч. Подобна била съдбата и да другите две дъщери – десетгодишната Надежда и деветгодишната Любов. Майка им не била измъчвана, тя погребала свидните си дъщери и три дни прекарала на гробовете им в сълзи и молитви. Така и предала Богу дух. Това станало през далечната 126 година. От 777 г. мощите им били пренесени в Елзас, Франция. У нас тези мъченици са почти непознати и освен календарната им прослава, храмове и параклиси в тяхна чест не са съграждани.

При следващия кмет Стефан Софиянски, който беше избиран три поредни мандата, стана друго чудо – столицата се сдоби с езически паметник. До входа на софийското метро при "Булбанк" преди имаше паметник на Ленин. Той беше премахнат и на негово място през 2001 г. се извиси на висок постамент-колона фигурата на псевдо "Св. София".

Вместо Света София - Божията Премъдрост Бог-Слово Иисус Христос, за символ на нашата столица бе избрана една стройна и красива млада жена с крепостна корона на главата. В дясната си ръка тя държи лавров венец, а на лявата й ръка е кацнала сова – символ на мъдростта в езически времена. Ако това представлява Св. София (Божията Премъдрост), то виновниците за това кощунство нека си посипят главите с пепел и денонощно горчиво да се молят на колене в старинния храм "Св. София".

Но така е, когато социалистическата държавата възпитаваше народа ни в атеизъм в продължение на 45 години. Нека видим сега дали ще се намери кой да поправи тези прегрешения...

Ст. н.с. д-р Христо Темелски
image
Брой 13 за 2004 година
http://www.pravoslavieto.com/hramove/sofia/sv_sofia.htm

 



Гласувай:
5



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: virtu
Категория: Тя и той
Прочетен: 1925582
Постинги: 1141
Коментари: 1583
Гласове: 9311
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031