Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.02.2009 17:45 - Убиват ни бавно, неусетно почти ...
Автор: lambo Категория: Политика   
Прочетен: 14453 Коментари: 21 Гласове:
1

Последна промяна: 24.12.2011 18:53


   Роден съм през далечната 1948 г., в най-красивото кътче на света  - махала Велчевското до Троян. Причините да е такова са две: първо това е родното ми място, и второ - то действително е най-красивото. През лятото тревата стига до кръста на възрастен човек, по заоблените околни хълмове, покрити с вековни дъбови и букови гори, бълбукат многобройни сладко-студени извори. Климатът е леко влажен, с дълга мека зима и прохладно лято. 

image
Хълма Буковец  и ливадите пред него - 2008 г.

   Откога започват спомените на едно дете? На четири годинки тръгнах след биволите на дядо си. Всеки ден, заедно с другите деца изкарвахме животните на "Дълга поляна". Те пасяха, а ние играехме на криеница. Вечерно време баба ми издояваше двете биволици, със забравените вече имена - Тоша и Чакъра. Слагаше гъстото мляко в буталката и избиваше чисто бяло биволско масло. Ядях го без хляб ... На стола до печката, завити с месал, бяха две котлета подквасено биволско мляко. В другата стая пък се отцеждаше биволското сирене. Всяка година се колеха по две малачета. От тях се правеха бабета и суджуци. Те висяха като гроздове в зимника. Когато казвах, че съм гладен ми отговаряха:
"Върви в зимника и си отрежи ..." 
"Аааа омръзна ми вече"

image
Родната ми къща във Велчевското - 2008 г.

   Имахме и няколко овце. Всяка сутрин те тръгваха с пастира. Когато баба ми ги вкарваше в стадото, сядаше при дядо и го питаше: 
"Ама нали нашите стъпват най-хубаво?" 
Всяка година се колеха по няколко агнета, които се печаха на фурната в двора. Много често, от овчето мляко баба ми правеше такъв катък, какъвто само тя умееше.
   В двора се разхождаше ято кокошки, начело с напет петел, който редовно се качваше на най-високата плевня и оттам летеше през няколко къщи. Всеки ден събирахме кошничка с пресни яйца. Всяка сутрин и патиците излизаха и под зоркия поглед на баба ми, пресичаха шосето и отиваха на вадата. Техните яйца ми позволяваха да ям рядко, защото били тежки за стомаха.

   
Постоянно беряхме вкусни чушки, домати, краставици, фасул на вейки, зеле, моркови и какво ли не, от двете зеленчукови градини - под вадата и на един голям остров насред Осъма. Често, когато Осъма прииждаше ненадейно, на него оставаха блокирани хората по няколко дена. Хвърляха им храна през бушуващите води, използвайки дълго въже, което хвърляча размахваше над главата си. Две вкусни череши в овошната градина, не ми даваха мира, докато не ги овършея.
   Дядо ми и баща ми редовно ловяха риба от реката. Тогава тя просто кипеше от живот. Мрени, кленове, кротушки, блескачи, скобари, змиорки, раци, водни плъхове, жаби и т.н. Помня, че една есен баща ми, вуйчо ми и още един, донесоха и изтърсиха насред кухнята такъв куп риба, че аз бях по-нисък от върха му. Пържена и печена риба, зачервени варени раци, рибешки супи - всичко каквото се сетиш. После и аз се научих да я ловя с ръце. Обелвах върбови клонки и нанизвах уловените рибки през хрилете. Връщах се гордо в къщи, с поне два такива наниза.

image
Тук бе пълно с раци до 1956 г. Снимка от 2008 г.

   След това се косяха (един път) ливадите. Огромно количество дъхаво сено, влизаше в плевника. После жънехме златистите житни класове. По нивите се появяваха т.н. КРЪСТЦИ - наредени напречно връзки от житни стъбла. Никой не крадеше ! От града пристигаше вършачка и пълнехме хамбарите. После беряхме сините сливи. Имахме две такива градини. Плодовете - сладки и лепкави от захарта в тях, отиваха за троянска сливова ракия, или се сушаха. Сушаха се също ябълките и  крушите. Над вадата имаше круша-мемедка, която раждаше несметно количество плодове.  Бандата разчорляни момчурляци, нагазили над колене във водата, късахме меките крушки и лапахме като патета.

   Неусетно настъпваше пастелно-цветната пролет. Идваше ред на царевицата и тиквите. Няколко дена белехме царевицата и я окачвахме да съхне. От царевичното брашно се вареше най-вкусния качамак, който някога съм ял. А от пшеничното - вкусни пити, винаги завити в месал, за да не съхнат. Във фурната печахме, медено-червени тикви, чиито вкус, също не мога да забравя.

   Дядо ми имаше бояджийски казан. Боядисваше шаяци и други платове. Идваше неговия търговец от Плевенско, стоварваше цяла каруца с вкусни раирани полендашки дини и взимаше продукцията. Само грозде нямаше в нашия край. Хладно е.

   Идваше зимата и края на упоритата лятна работа. Започваше периода на ядене, пиене, ходене по гости, посрещане на гости, и всички зимни празници. За Коледа се колеха двете прасета, хранени по специална троянска рецепта. Чрез редуване на храната, се получаваше т.н. "КРЪВТИНА" - сланина нашарена от червени месни ивици.

   Но да свършвам с детските спомени, защото вече се олях, както се казва. Не случайно,  докъм 1950 г., българската нация е била най-силната и най-здравата нация в целия свят. Не само Дан Колов ! Несравнимите български военни победи през Балканската и Първата Световна Война, се дължат и на яките и закалени селяни, способни да издържат тежките битки.

  А какво е сега? Радиоактивно мляко от Украйна, 30-годишно замразено месо от Ирландия, замразена развалена риба, плодове и зеленчуци от Гърция и Турция, които са расли само в химически разтвори и т.н.  Мой познат работил в Кипър, е видял портокалова градина, в която до всяко дърво водел маркуч,  от който капи вода. Но през чувал с амониева селитра !

   Но и у нас. Прасетата в Маноле се хранят втори път със изсушените им екскременти! Преди 2 години един циганин от Карлово ми каза, че от 10 Ноември досега, не е изял нито едно кебапче. Попитах го защо. Той ми обясни, че познава всички цигани-джамбази от квартала и от тях знае следното ...
   Младите и здрави животни, джамбазите ги карали на пазара в Раковски, където на добра цена ги купувал някакъв македонски албанец. След това ги изнасял за Македония. А старите и болни животни (включително с ракови бучки), циганите-джамбази ги продавали на месарските магазини ...  Ядем ги ние, българските граждани.  
   Разбира се, всички цигани-джамбази, които не си знаят парите ... официално са "трайно-безработни, социално-слаби", а жените им се водят "самотни майки" с "нулев доход" !!!


Може би и затова, над 270 000 български двойки не могат да имат деца. Това е страшна цифра, за такава малка страна ... Няма ли твърде късно да се сетим, какво правят с нас?




Тагове:   детство мое,


Гласувай:
1
0


Вълнообразно


1. gothic - Ламбо, по-млад съм от теб с 18 год...
03.02.2009 17:54
Ламбо, по-млад съм от теб с 18 години. Имам бегъл спомен за почти същите неща. И сега не се учудвам, че петгодишният ми син почти не иска да хапне месо...
цитирай
2. lambo - Готик, всичко това свърши изведнъж
03.02.2009 18:10
когато през 1956 г. направиха ТКЗС-то. Взеха земята, животните бяха заклани, вкл. и двете биволици. Изселихме се в Троян, където започнахме да купуваме всичко от магазините. Няма да забравя дългите опашки даже и за хляб.
цитирай
3. gothic - Знам, но по малките и отдалечени ...
03.02.2009 18:25
Знам, но по малките и отдалечени планински селца и по-късно се намираше нещо истинско, което отдавна вече го няма...
цитирай
4. rustam - Върна ме
08.02.2009 01:10
в детството ми този текст.С удоволствие го прочетох.През 1987 бях две седмици на почивка там с жена ми.Вълшебно място.Приказка. От тези спомени става книга.
цитирай
5. lambo - Все повече мисля,
08.02.2009 16:22
че трябва да я напиша тази книга. За приказното ми детство, в това приказно място ...
цитирай
6. galinabg - Детството.....
14.02.2009 21:35
И аз имам спомени за много истински неща....Къде са сега, къде?
цитирай
7. lambo - Galina, а какво е детството на сегашните деца ?!
16.02.2009 00:33
Компютърни игри - а не истински, върху тревата и във водата ...
Детски чалготеки - пошла ислямска музика и наркотици ...
Отровена храна - отровено детство ...
цитирай
8. анонимен - Radoslav
04.04.2009 11:57
Znam che shte te izdraznq s latinicata,no iskah samo da ti kaja,az sum v chujbina,no ako napishesh tazi kniga shte namerq nachin da q kupq, a neq trqbva da q ima v vsqka semeina biblioteka.Mislq che bi i podhojdalo zaglavie ot roda na ,,Izgubeno,, ili ,,otkradnato detstvo,, ,ot tezi kato teb i tezi sled teb,zashtoto tova veche go nqma
цитирай
9. lambo - Ще взема наистина да я напиша тази книга,
04.04.2009 16:22
щом ви е толкова чуден,
този изчезнал вече начин на живот

Само писаното слово остава, както добре знаем ...
цитирай
10. lubara - Поздрави!
05.04.2009 09:06
Ехееее, колко хубави и истински неща прочетох тук!
цитирай
11. анонимен - бомбата
08.04.2009 17:27
ламбо...по-малък съм от тебе с 10 години...но вси4ко помня за село.Само 6те ти кажа ...имали сме пове4е биволици и овце...но..една ве4ер" партизаните" опрвли на дядо в гърдите един "шпагин" и...вси4ко взели в ткзс-то .После ...ти знаеш .Е..и аз съм националист и си оби4ам РОДИНАТА, но ...МРАЗЯ ДЪРЖАВАТА/ ТЕЗИ ДУПЕТАТИ И ОПРАВЛЯВАЩИ / !!! кАКВО ДЕТСТВО НА НАШИТЕ ДЕЦА ДНЕС ??? КАКВИ СПОМЕНИ ???САМО ИМ ПРОМИВАТ МОЗЪЦИТЕ/ УМИШЛЕНО/ ((((
цитирай
12. lubara - Поздрави!
08.04.2009 18:54
Ти го изтри, но аз пак го намерих.
цитирай
13. lambo - до "бомбата"
08.04.2009 19:00
Помня ... когато казаха че ще правят ТКЗС-та, хората настъхнаха ...

"Идва ТКЗлото, ще ни вземат земята и животните"

Помня как карахме цели 5 км. до приемателния пункт на кланницата в Троян, нашите 2 биволици. Плаках през цялото време. Претеглиха ги, платиха и ги вързаха при другите животни за клане. Те се държаха спокойно. Излязохме от Приемателния пункт и тогава баба ми и вуйчо ми се заприказваха с някакви хора. Аз използвах това - върнах се и заварих двете животни все още спокойни. Прегърнах ги и ги целунах за последно. Това бе предиобяд.

На обяд баща ми се върна от работа да яде. Той работеше в Галеновата фабрика, която бе на една ограда с кланницата !!! Като видял, че след кравите идват биволите, излязъл отпред. Гледал, гледал и чак накрая, последни на стадото вървели ТЕ. Едва ги познал. Муцуните им били изпити и сбръчкани от вледеняващ страх.

Тази случка остави завинаги страшна травма в душата ми.
цитирай
14. анонимен - за ...кланицата
09.04.2009 09:27
в Карлово има "РОДОПА"..ти я знаеш...и помниш каква луканка правеше ? А сега...не е купувала и клала животни от години...и пак..."карловска луканка"... ))) Как става тази работа ? )))
цитирай
15. анонимен - bombata
09.04.2009 09:47
vij tova i kaji kakvo misli6 ? video.google.com/videoplay?docid=8802696147414279893
цитирай
16. lambo - Скоро четох някъде в нета ...
09.04.2009 10:31
По памет:

Революциите - "неконтролирана" сган от бедни лумпени, помита всичко пред себе си - монархии, църкви, манастири, имения, богати домове, избива богатите и образованите и т.н.

НО ... никога досега, в нито една революция, тези тълпи не са нападнали и една банка ...
цитирай
17. toross - toross
02.05.2009 18:52
Чуден текст. Романтиката на детството, но ... и на един цял свят унищожен от комунистите. Поздрави за носталгията !
цитирай
18. alhimik1 - впечатлен съм, приятелю...:)
14.01.2010 15:03
:)))...на една честота на вълната сме!!...имам приятел артист!...актьор, режисьор, писател ...рода му е от Троян и се казва ВЕлчовски, Георги...та Жоро ми е и съъученик от V-та варненска гимназия в края на далечните 60-те години...
Поздрави от брега на морето на Варна!

Никола
цитирай
19. lambo - До Алхимик
14.01.2010 18:35
С Жоро сме втори братовчеди, но първи приятели ! Всяко незабравимо лято прекарвахме с него във Велчевското. После като почнахме училище - аз в Троян, а той във Варна, лятната ни ваканция бе пак в този рай, родната махала. Къщите ни там са на една ограда, тъй като дядовците ни са били братя. По майка и аз съм Велчовски.

Но за Жоро аз съм Атьо. Не знам откъде дойде това. После пътищата ни се разделиха. Периодично се срещахме по някакъв повод - във Варна, в София, в Троян. Последно се видяхме Май 2007 г. пак във Варна. Скоро почина майка му.
цитирай
20. alhimik1 - ...малък есвета, велчовски))))
15.01.2010 09:11
знам за майка му, бог да я прости...скоро ще му предам поздрави от теб...скоро не съм ходил към театъра...бях стажант артист, когато той учеше в софия...а после аз записах медицина а той играеше в Толбухин аз се върнах след разпределение в родния си град и станах лекар на театъра а той беше вече наложена мярка)))))

Много се радвам че се обади, ламбо, възможно е и да си видим очите хи хи някой ден ...каква троянска съм пил у тях с жена ми...ти знаеш, двойно препечена ли беше тройно ли;))
поздрави на Троянския край от морето на варна!!:)
цитирай
21. toross - Отново и отново ме развълнува -
24.12.2011 16:43
колкото и да чета текста ти, няма да ми овръзне или доскучее... Ех, тази наша северняшка носталгия ...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: lambo
Категория: Политика
Прочетен: 3107235
Постинги: 217
Коментари: 2709
Гласове: 4524
Календар
«  Май, 2021  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31