Роден съм на 6 май 1948 г. Точно на Гергьовден ... Затова и се казвам Георги. Не ... не прибързвайте ... Не съм се казвал Георги ! В онези времена на тържество на комунистическия атеизъм, моите родители решили да ми дадат някакво друго име. Какво е било то аз не знам, и ... не искам да знам. А и двата рода - Ламбурови и Велчевски са православни ! 

Минали няколко месеца. Малкото дете (тоест аз) се разболяло от Пневмония. Идвали докторите - не могат да го спасят. Родителите ми се приготвили за най-лошото. Научил за това местния свещенник, от махала Велчевското, където преминаха първите 7 години от жизнения ми път.  Изпълнен с безброй перипетии и до този момент. Та дошъл попа и казал:  
"Разбрах за момченцето ви. Но аз не-кръстено дете няма да опея!"

Родителите ми се съгласили с него. Свещенника, ме кръстил  Георги на Светия ден в който съм се родил, поръсил ме със светена вода от сребърния кръст и ... момченцето като по-някакво чудо започнало да се оправя. Накрая Пневмонията изчезнала така внезапно, както и дошла.

А сега един спомен за Великден ... Завърших Военното училище в Търново през 1969 г. Същата година бях разпределен на служба, в Ракетната бригада в Карлово. Там си намерих и цивилни приятели. Дойде Великден на 1970 г.  Та тези приятели ( по-точно Васко), ме поканиха заедно да отидем в църквата до паметника на Левски. Речено -сторено. Но някои "будни и съзнателни граждани", навреме докладвали за моята страшна простъпка.

На другия ден, веднага бях извикан при "командването и политотдела" на бригадата. Не мога да ви опиша какво преживях ...
"Как можа ?! - Посрами поделението - Хвърли черно петно върху труда ни - И това ми било комсомолец ! - И това ми било офицер ! - Какво ще отговаряме пред по-горното началство ? "
Тези и други подобни бисери, бях принуден да слушам, застанал мирно с часове ...

Накрая, един политик ме попита:
"С униформата ли беше ?"
"Не, с цивилни дрехи бях"
"Това добре. А целуна ли попа по ръката ?"
"Не"
"Хубаво. Ще гледам да те спася"

Разбира се, аз не му казах истината, че не целунах ръката на попа, защото не можах да се вредя от навалицата. Наказаха ме с последно предупреждение за изключване от Комсомола, и Непълно служебно съответствие. Тоест ... не мога да бъда произведен в по-горно звание. Но в края на учебната година, моя взвод завоюва  3-то място по БПП в цялата бригада, и всички наказания ми бяха отменени.

Не така обаче завърши сагата с 3-ма колеги офицери, от Танковата бригада в Карлово. Те бяха разжалвани и дисциплинарно уволнени от Армията, понеже също бяха ходили на Великден. Минаха много години, както се казва. Една вечер, моя син ми доведе снаха в къщи. Тя се оказа дъщерята, на един от тези уволнени тогава офицери.

Веднъж подкачих моя нов роднина, за "оня случай". И при него отначало разпита бил същия. Накрая обаче политиката се заинтересувал :
"Ти като ходиш на Великден,  вярваш ли в тези работи ?"
"Не"
"А в какво вярваш ?"
"Аз, другарю полковник, вярвам само във Вашата заплата"
"Въъън ...."

Те такива ми ти спомени, ме налегнаха ...
Вярно с оригинала (подпис)