Които не са с нас, са против нас

Продължавай все така с постоянство, амбиция и интелигентност да устояваш своите принципи, малко са като теб. Аз много не си падам по политиката, тя отдавна е мръсна дума в България и ми е омръзнало от политици, дето все ни лъжат. По тази причина много редко влизам в блогове като твоя, но чета понякога заглавията и ако някое все пак ми допадне се жертвам в името на това, да бъда все пак информирана какво се случва в БГ и по-точно нещо да видя мнение, по-различно от дневните новини, които не пропускам вечер. Допадат ми много твоите разходки в планината и хубавите снимки, които правиш там.
След това, което прочетох днес мисля, че си струва да влизам по-често.

блогът ти е страхотен! Избрал съм го сред любимите си и рядко пропускам твоя публикация. Не коментирам, но нещата които пишеш рядко се нуждаят от коментар. Премерени точни и безпощадни! Не спирай!!!

На един платен писач, който ме призоваваше да спра писането си, навремето отговорих, че и един човек да ме чете, пак ще продължа

Сега като гледам тези 128 000 посещения, такава мисъл изо-общо пък не ми минава през главата. Толкова много имам какво да кажа на света. Дано ми стигнат годините напред.

Но и след като няма да ме има на тоя свят, написаното ще си остане в Интернет и в умовете на прочелите го.

Ако е с познания по Интернет и компютри - по-добре късно, отколкото никога. Но имай пред вид, че аз (без да се хваля) имам Интернет и компютър в къщи още от 1996 г. когато единственият доставчик в града ми бяха Цифрови системи и за 20 часа на месец при скорост 9,6 килобита в секунда ми вземаха 30 екю, отделно плащах данък оборот. Да не говорим пък, че аз нито съм първият интернетаджия, нито съм първият компютърджия, тоест и по онова време е имало по-добри и по-знаещи от мене.

Ако се хвалиш с познания по английски език - чудесно! Но защо тогава ти е нужно да даваш акъли на разни неграмотници и непрокопсаници от разни измислени партии. Що не си някъде в Англия или Америка, например, с твоя английски език? Не ми отговаряй - ти си знаеш защо!

Ако се хвалиш с компютър за 1000 долара през 2003 г., аз пък мога да се похваля с компютърна конфигурация за 2500 долара още през 1997 г., но какво от това? Щото практиката ми показва, че не е важно колко е скъп компютърът, а какво може човек да прави с него и най-вече каква полза извлича от компютъра си - за себе си и за околните!!!

Ако се хвалиш с Win-95 през 2002 г., трябва просто силно да се засрамиш, защото тогава Win-98 вече залязваше, Милениумът така и не можа да се наложи (да не говорим, че мнозина изобщо не си я спомнят, просто защото никога не са я ползвали), а XP-то вече беше на хоризонта.

Ако се хвалиш с копираната книга за Win-95, ще те информирам, че още през 1996 г., само една година след излизането на Win-95 на световния пазар, в България имаше поне 2 издателства, които бяха издали книги, от които човек лесно можеше да научи как да работи с операционната система. За това нещо на мен ми бяха достатъчни 15 лева за книгата и около месец четене и практикуване с компютъра (покрай другата ми работа) и бях готов с Win-95 без да ми бяха нужни нито специализирани курсове по компютри, нито продължителни курсове по английски език. С това не искам да кажа, че съм най-умният, нито дори, че съм по-умен от тебе. С това искам да кажа само, че винаги има и по-евтини, и по-лесни начини, за да се реши един проблем. Достатъчно е човек да се замисли малко по-усилено и най-вече да направи по-подробно проучване на възможните решения. Аз също като тебе, но още през 1996 г., се бях замислил първо за компютърен курс, после и за курс по английски език. Но като проучих на какво ще ме научат и, най-вече, като видях цените на курсовете им, които после сравних със съдържанието и цената на книгата за Win-95, реших, че най-добрият като качество и най-евтиният като пари начин да науча Win-95, е като си купя книгата и я прочета заедно с практикуването на компа.

Друг е въпросът, че аз продължих и със системната администрация - инсталации, настройки, тестове, ремонти. Но това вече е въпрос на лични интереси.

Ако се хвалиш с блоговете си, ще те информирам само за сведение и без да те критикувам, че преди блоговете, се бяха появили форумите, а преди да се появят форумите имаше нюзгрупи. Общото между нюзгрупите и форумите е това, че един или повече автори могат да пишат на едно и също място, а един или повече читатели могат, освен да четат написаното от автора, и да пишат коментар на написаното от автора. Докато при блоговете авторът е само един, а читателите и коментаторите са много.

Като функции и дизайн, най-прости по дизайн и с най-малко функции бяха нюзгрупите. Нюзгрупите приличаха повече на писма от електронната поща.

Форумите вече бяха с по-атрактивен дизайн - приличаха вече на истински уебсайт, но в тях не можеха да се вмъкват картинки, анимации, флашове и клипове.

Когато това стана възможно, вече се появиха блоговете.

На тяхно място сега идват социалните мрежи, които по същество са блог, форум и още много нови функции на едно място и така блогът се превръща в един голям, сложен и многофункционален сайт.

Ако се хвалиш с много посетители, ще ти кажа, че това не може да бъде никакъв критерий, защото много места в мрежата са посещавани и много неща са гледани не защото са много умни, а тъкмо защото са пълни с простотии.

И като заключение - мисля, че по-важното е като казваш или пишеш нещо не само и не толкова да има кой да те прочете, а с нещо да си бил полезен на някого, пък дори и на един-единствен човек.

Силно се надявам не само някой да е прочел този мой дълъг коментар, но и някому да съм бил полезен с едно или с друго от написаното по-горе.

Радвам се да се запознаем!
Аз обаче съм по извесна от теб!
Когато закъсат хората , търсят Панацея! Ха ха ха ! Привет!