"Комисията по досиетата оповести в сряда 114 имена на министър-председатели, зам. министър-председатели, министри и заместник-министри от 1990 г. до днес, за които е установена принадлежност към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. В тях един е министър-председател (Жан Виденов), 29 министри, останалите са зам.-министри или шефове на държавни агенции с ранг на зам.-министри."
 

   Поредната порция оповестени сътрудници на ДС ме накара да си спомня, една показателна случка с мен ...

   Бе есента на 1969 г. Току що бях завършил Военното Училище в Търново и бях разпределен, на длъжноста командир на радио-взвод в  Бригадата в Марино поле до Карлово. Когато пристигнах, се оказа че бившия командир на взвода е приет в Академията, и временно за командир бе сложен един от старшините. И от този старшина приех взвода. Станция по станция ... накрая стигнахме до Радио-залата.

   Приех слушалките и морзовите ключове, 
ПУРЗ-а, трансмитера и КВ-приемника. Та от този приемник тръгна историята. Апарата бе чешски, 
с 5 КВ-поддиапазона. Вие знаете колко трудно се настройва и задържа честотата в КВ диапазона. Затова чехите се бяха изхитрили и настройката се извършваше със система от предавателни колелца отвън на панела. Там бяха подредени и скалите на 5-те поддиапазона боядисани в червено, зелено, бяло, черно и синьо. Като го погледнеш отстрани – страшна апаратура ...

   Погледнах за последен път в табела и видях че се водеха 2 броя такива приемници. 
„Къде е другия?” попитах аз старшината.      
„Взводния го взе в квартирата си и там го ползва да си поддържа формата”  (В смисъл скороста на приемане на морзови предавания, тъй като в КВ-диапазoна основно има телеграфия)
„Каза че след като му свърши Първия семестър ще се върне и ще ти го даде”  
   Аз се познавах с предишния взводен от Военното училище и знаех че е мъжко момче.

   След половин година Той се върна, дойде в Поделението да се срещне с бившия си взвод, даде ми ЦУ (ценни указания) и след една почерпка в Москва (местния ресторант) една вечер ми донесе приемника. Сложих го на масата и известно време и аз го ползвах за тренировка. Бях добър радист – около 100 знака в минута. След това обаче си намерих една ... много хубавичка приятелка и приемника отиде под леглото.

   Мина известно време и в нашата офицерска компания, някой доведе няколко цивилни младежи. Оказа се, че те са от Карлово, и най-важното ... въпреки правилото да се служи далеч от родното място, те всичките бяха служили в Марино поле –  само на 10 км. от домовете си.  После щях да разбера за какви „заслуги” . Те се оказаха истински „лепки”  и всичките ми опити да се освободя от тяхното присъствие се провалиха. Един от тях непрекъснато ме притискаше, да му дам ключа от квартирата си, 
че нямало къде да се среща с приятелката си.   „Нали имате къща и ти имаш своя стая” – попитах го аз.  „Ами нашите не я одобряват за снаха”  Дадох му ключа само веднъж и на никой никога повече. Мина около месец и половина ...

   Пристига веднъж едно войниче при мен ... „Другарю Л... Майор В... ви вика веднага при него”  Майор В... бе ВКР-то на Поделението.  
Аз се зачудих какво може да съм се провинил, 
но за нищо такова не се сетих. „Другарю Майор, явявам се по ваша заповед” – рапортувах  аз уставно.  „Аааа сядай, сядай. Как си, как върви службата?” „Добре съм, войниците са ми добри, старшините също” – отговарям му. „Цигара?” – предлага ми той любезно. „Благодаря, не пуша” ... Минута неловко мълчание

   И тогава изведнъж, мислейки да изполва психо-атака в стил Гешев, той стана прав и се нахвърли върху мен:  „Казвай какъв шпионин си. Американски или Английски. На кого предаваш сведения ?”  „Какъв шпионин !!!” изпаднах аз в шок. „Другарю Майор, вие чувате ли се какво говорите. Никога не бих предал Родината си” 
(Между другото и до ден днешен аз нямам даже познати Американци или Англичани)

   „Признай си веднага, или още повече ще отежниш положението си” „Нямам какво да си признавам. Кажете в какво ме обвинявате” „Каква е тая радиостанция в квартирата ти ?” „Нямам такова нещо” „Нямаш ли, а какво е това под леглото ти?” – победоносно завърши той.

   И чак тогава ми просветна. За част от секундата ми стана ясно, защо оня така настойчиво ми искаше ключа от стаята и какви бяха и другите цивилни, дето се въртяха около нас. 

   „Извинявайте другарю Майор, но бях забравил за него. Това под леглото ми е само приемник” 
И му разказах горната история. Той ме изслуша, без да ме прекъсва и след това ме попита недоумяващо: „А че  каква е разликата между приемник и радио-станция?” В продължение на няколко минути му обеснявах, каква е тази разлика, как като се съединят приемника и предавателя в една апаратура се получава Радио-станция, каква е разликата между симплекс и дуплекс и т.н.

   „Разбрах” каза той не много уверено, и по лицето му се изписа колебание. „Другарю Майор, досега вие ми задавахте въпроси, може ли и аз да ви попитам нещо?” „Да разбира се” „Аз знаех ли, че вие днес ще ме разследвате за този приемник” „Не” „Е тогава, щом предварително не съм знаел, да се качваме на вашата служебна кола, отиваме в Карлово, отварям ви квартирата и издърпваме леглото. Ще видите че приемника е целия в прах, защото нито съм го ползвал, нито съм чистил под леглото. Ако е ползван, правете ме каквото искате”

   Той се поколеба малко, след това ме погледна право в очите и каза: „Вярвам ти. Никъде няма да ходим. Само че го донеси в поделението, за да не ми създадеш ядове на мен. Свободен си”

   Какъв е извода ? Всички, които тогава въпреки правилото са отбили военната си служба, в или близо до родното си място, още в средните училища (гимназии и техникуми) са се подписали под една декларацийка, за цял живот ...

Съкращения:

ПУРЗ - Пулт за управление на радио-зала

Трансмитер - Устройство за автоматично генериране на морзови текстове

Симплекс - Предавателя и Приемника са на една  f

Дуплекс - Предавателя и Приемника са на различни f
f - Носеща Радиочестота